Когато приемем всичко (и простака и неправдата и злобата...) ние сме в Любовта! Бог ги е допуснал, значи са нужни. Приемем пи ги приемаме и Бога! Тогава можем и да простим! Ставаме по-добри и сме в Любовта! Остава само да благодарим за всичко и щастието ще ни споходи!

Когато приемем всичко признаваме Божието Творение, напълно кохерентно, Творение в което нищо не липсва и нищо не е излищно.
Когато приемем всичко виждаме реалността през очите на създаеля, съзнавайки че от позициата от която наблюдабаме не ни е възможно да разрешим това което за нас изглежда конфликтно докато не извадим късчето от омагьосано огледало в окото ни. Когато наблюдаваме без да съдим, неутрални, без бреме, без предразсъдъци, без емоции, се присъединяваме към логиката на Източника, на Есенцияата, наТвореца.. и вместо да фабрикуваме изривени реалности, се превръщаме в истински творци ..