Бог – аналогия която ни ограничава!

Човек възприема новото чрез аналогии. Необяснимото се обяснява с обяснимото!

Открай време хората се опитвали да разберат Живота. Някой от тях са виждали “енергийната му същност“ и са опитвали да го изразът прибягвайки до аналогии. Възникнали са множество описания – множество богове. Незрящите пък са поукрасявали...

“Бог създаде човек по свой образ и подобие“, а хората Бог по свой образ и подобие!

За да се получи една съвършена представа за Живота трябва да се обединят всички описания. И възниква уникален парадокс! Всички описания описват  Живота, а в тях съществуват противоречия! Започва се великата борба за доказване на правота… Но на коя? Има ли критерии? Налага се по-силният!

А Животът си тече ли тече…

Въпреки интелектуалното развитие на обществото религиозните доктрини не могат да обяснят всичко. Същото се наблюдава и при науките.  А той Животът си тече ли тече… Даже ни вкарва в течението си. Как е възможно?

А ако противоречията са една проява на Едно съвършено соморазвиващо се Цяло и те са плод на Първично равновесие?

Религиите говорят за два свята и ги описват като: горен и долен, тленен и нетленен, отвъден и (подразбира се)…

Науката също говори за два свята: микро и макро, вълнов и (подразбира се)…

Какво излиза! Тези два свята съществуват и ние просто трябва да осъзнаем това, за да можем да разширим кръгозора си.

Формулата на Айнщайн Е = mС² придобива просто обяснение. Тя е израз на взаимното  отношение на два свята. Е (енергията) – светът на духът (информацията), а m (масата) – светът на материята.

Е / m = С² Енергията преминава в маса със скорост равна на скоростта на светлината (С), а масата пък в енергия пак със същата скорост!

За да се запази Първичното равновесие двата прехода са едновременни - С². Това обяснява и константният характер на скоростта на светлината! Тя е характерна за нашият светлинен свят!

Забележка: В Енергийният свят, сам по себе си протичат множество процеси извън проявата му в Живота ни (там няма ограничения на скоростта). В материалният свят пък скорост липсва. Повече информация в www.divensvet.com

Осъзнаем ли съществуването на двата свята противоречивата  същност на Живота ни става разбираема. Тя е основния двигател за движение-развитие.

Налага се извод: Науката и религията трябва да се откажат от своите догми. Те намаляват своето влияние, защото хората усещат заблудата. Всяка манипулация е временна!

“И все пак… съществува Едно Първично саморазвиващо се Цяло стремящо се към равновесие - Вечното“!

На слънцето стават едни ядрени процеси и се излъчва енергия. Ако знаем количеството на излъчената енергия, може да определим изразходваната маса по горната формула. Не виждам смисъл да сравняваме Бог с енергията, която определено е в измеримите, реални и мислими понятия.
От друга страна енергия и информация са много модни думи. Как да не ни се прииска да ги употребим за божеството, нищо че идеята за него е кристализирала много преди да се породи и най- мъглявата идея за енергия и информация.
Съжалявам, ако съм засегнал религиозните Ви чувства.

Вашето мнение е общоприетото знание за частите на Цялото! Знаете ли, че науката няма определения за енергия, гравитация, сила, единица, електричество... Религията пък няма за Бог... Но това не пречи да има професори и папи. Докато не започнем да си обясняваме Цялото ще бъдем в плен на познанията за частите му! Частите сами по себе си са части, но свързани и действащи като едно цяло е нещо велико - Живот!
Аз не съм вярващ, защото смятам, че има единно саморазвиващо се съзнание!