Раждаме се. Всички ни угаждат и ние си правим каквото си искаме. Когато искаме и не ни разбират плачем и постигаме своето. Ние изживяваме себе си!

Растем и околните ни принуждават да живеем като тях:

ь  В детската градина – възпитателката знае кое е полезно за теб;

ь  В училище – учителите ни учат кое е правилно и кое не;

ь  В работата – началника, че той е винаги прав;

ь  В обществото пък си задължен от правни и морално етични норми…

Основното послание на всички към теб са – Бъди себе си!

Е как да го направим?

И ако се усетиш, че можеш дали че можеш да се разпознаеш?

Ако се смяташ за "нещо" провери (ако можеш) дали не копираш модели!

Дадено ни е да бъдем индивидуалност (детето в нас), а колко от нас успяваме да я съхраним?

Вместо да си спомним своята индивидуалност следваме "водачи-посредници" предоставящи ни силата на гр(л)уповата индивидуалност.  

Можем ли да бъдем себе си?