Да допуснем, че съществуват два свята. В единият (квантов) има само Е - енергия, проявяваща се като вълни, време, електричество, информация…, а в другия само m - материя проявяваща се като частици, пространство, магнетизъм…

Знаем, че при прехода Енергия  → маса (Е → m) се отделя квант светлина, а пък при прехода маса → Енергия  (m → Е), се поглъща. 

Имаме и формулата на Айнщайн Е = m С²!  

Енергията - E и материята - m са в някакво отношение изразено чрез скоростта на светлината. Но Тя има константен характер и пределната и стойност “във вакуум” е 299792458 m.s^-1 

И тъй като знаем С да я запишем формулата  Е = 89875517873681764 m?

Тя губи чара си! Това не е нейната същност! Е = m С²

Да допуснем, че тя е израз на първичното равновесие на Цялото съдържащо двата свята!

Тогава двата прехода Е →  m и m → Е протичат едновременно и за да се запази първичното равновесие, те са и със еднаква (константна) скорост.

(Е → m) / (m → Е)  = С ²   →   E / m = С ²  →     E  =  m C ²

Тоест, на изменението на енергията в енергийният свят която преминава в материя съответства и еквивалентно изменение в материалният свят където материята преминава в енергия. Двата прехода са едновременни и се извършват със една и съща скорост - С (скоростта на светлината), което  обяснява и резултатът - С²   

Това обяснява и константния и характер – запазване на първичното равновесие! 

В енергийният вълнов (квантов) свят действат силите на резонанса - тези които си приличат се привличат!

В материалният свят на частиците действат силите на магнетизма - противоположностите се привличат!

В резултат на тези сили двата свята едновременно се привличат и отблъскват! Когато се привличат, времето и пространството се свиват, за да се прояви животът като бъдеще, а когато се отблъскват времето и пространството се разширяват и проявената форма на живот се разпада като минало.

Бъдещето  е невидимо до момента на проявата. Следва миг на тук и сега. След това настъпва миналото  и ние виждаме как събитието се разширява, за да се разпадне и да върне системата в първоначално равновесно състояние.

Разбирайки равновесието в двата свята, както и равновесието между тях, разбираме и причинно следствената връзка в Цялото! Разбираме, че всичко се проявява в една буферна зона (мембрана) между двата свята като форма на живот - реалност!

В следствие на допускането, че съществуват два безкрайни и противоречиви свята се обяснява:

·        Двойствената същност вълна – частица. Наблюдателя е винаги в единият свят;

·        Константният характер на светлината - за да се съхрани равновесието между тях;

·        Скоростта на светлината, като пределна допустима скорост за светлинният свят в който се проявяваме;

·        Съотношение на неопределеност на Хайзенберг - наблюдателя е винаги в един от световете;

·        Съвършенството на Цялото - двойствено, противоречиво но само развиващо се без начало и край;

·        И безсилието на науката да изследва енергийния свят – той е не наблюдаем! Има теории и хипотези, които рано или късно се потвърждават експериментално…

Налага се интересен извод: Формулата на Айнщайн Е / m = С², доказва наличието на двата свята или пък наличието на двата свята доказва формулата!

Следва  да приемем, че допускането е правилно!

Съществуват два безкрайни и противоречиви свята обуславящи едно съвършено саморазвиващо се Цяло!

Забележка: Тези разсъждения обясняват и разширяващата се вселена, парадоксът (котката) на Шрьодингер, наличието на един процес без начало и край…

Вижте онагледяване на процеса:https://www.youtube.com/watch?v=o5nxvQZEalE

При относителността на движението, енергията и силата обоснована от общия закон да импулсната сила I = m/v1-v2/ във Всемира, Космоса няма и не може да има постоянна скорост, включително и на светлината.
Постоянна скорост може теоретично да бъде само нерационалната скорост. Но! В реалните условия на Всемира, такава няма и не може да има.
Има само една всеобща, вечна и неделима базова същност на Вечността от която и в която произтича всичко и която е на лице във всичко със своята пълна тройна характеристика: неделимо триединство: пространство-материя-движение.
Няма отделно материя и енергия и преход на материя в енергия и обратното на енергия в материя.
Приемането на преход на материя в енергия и на енергия в материя това е една от големите фундаментални заблуди в науката, и докато не отпадне тази заблуда и учен и лаик няма да може да проумее и разбере ОТБСВ и ненарушимата обективна истина, която се съдържа в твърдението"Всичко е от Вечността/Бога/, в Вечността/Бога/ и Вечността//Бог/ е във всичко, като част от Вечността-Бог".

Ако се вгледате https://www.youtube.com/watch?v=o5nxvQZEalE ще усетите как Цялото съхранява рановесието си, тоест нама преход Енергия материя, а по скоро съдържанието извиква материята (формата), за да се прояви! И този процес в рамките на ограничената ни реалност става с скоростта на светлината! Нека не забравяме, че сме устроени да възприемаме всичко в честотния диапазон на светлината. За сега нека ограничим съжденията си в рамките на реалността и да я осъзнаем за да можем да се вписваме в нея и да разбираме житейските си уроци! Отвъдното - всемира, да го оставим за по-късно!
Приемете, че Е / m = С2 е само частен случай и е част от проявата на Вечността в Вечността!
В Енергийния свят съществува безкрайна скорост и ако хипотетично си там ще си навсякъде в един и същи момент. Тогава информацията в теб ще е или ти ще си в нея?
Времето се "разтваря", губят се границите, знаеш всичко но не можеш да го изразиш!
В Материалният свят скороста е "нула" и ти ще си някаква застинала "форма"!
Разберете, че това са две идеализирани крайни състояния, пораждащи процесите който протичат благодарение на нашето участие в интерпретирането на Живота!
Умението да намерим "златната среда" - С2!
Струва ли си да се проявяваме като "духовни професори"? Струва ли си да се делим на вярващи и невярващи?