Защо?

  Не искам любовта да бъде задължение
в този свят, изпълнен с красота,
и всеки миг, прекаран във забвение
да поражда пустота в мен.

  Защо не черпим мъдрост от цветята,
като растем безмълвно и с възторг
и със стремежа си към красотата
да вървим по своя път.

  Защо човек се чувствува тъй самотен
в тоз огромен свят от красота.

 Защо не искам любовта да бъде задължение?
 Защо?

  Отърсвайки се от общоприетите заблуди
и вслушвайки се в себе си
в мен започна “нещо” малко да расте
и незримото да става зримо –
моята Душа!

  Аз вече зная,
защо не искам любовта да бъде задължение!
Защото, Любовта е Духът на Вечното в мен!