Исихаст, който слива с луната най-насъщната земна любов
и обяздил безочливо вятъра се дочува през вълчия зов
като звук от най-древната схизма, като дъжд от мълчани сълзи
и въздъхнал с най-чистата изповед пак в душата ми с рими кърви. 

Холотропно живеещ, най-бистър той тантристки проклина с потоп
и скимти в редовете неистов с онзи драконски огнен въртоп
на любовните арфи от вечност, даоистки покръстил мига
и орисан с духовност човечна заживява и в мен, и в стиха.

прозвуча като музика

Като призив да дишаме дълбоко го чета. Люляците са готови, скоро ще ни помогнат! :)

Дишай, дишай... Вдишвай слънце - издишвай Любов! :)))
И край мен ухае на люляци и топли козунаци. /Експериментирам./

И аз благодаря за красиво-виждащото око и... вникващото чисто сърце! :)))

Замая ми се главата като прочетох стихотворението. Има някаква свръхестествена сила.

Знам.Така е.
Свръхестеството на емоционалният коктейл от красиви чувства, винаги замайва като... скок с парашут или полет с парапланер.