. Тя носи и информация за кармата (негативната ни същност), която егото (виртуална програма изместваща Бога-Отец) разгръща като реалност - съдба, за да се видим, разпознаем, изживеем и осъзнаем себе си. Егото създава и вътрешният ни монолог за величието ни. "Нещата се случват за нас, а не с нас!" Първото е урок, а второто страдание. Урок и страдание, огледала в които можем да се видим на живо. Но нежеланието ни да се "разпознаем" ни кара да отхвърлим "лошите" и задействаме програмата на егото... Нека не ги съдим, а да благодарим на Душите им, че са поели този ангажимент към нас: да ни покажат истинската ни същност! Осъзнаването на гореказаното обезсмисля егото и то постепенно изчесва. Реалността е такива, за да се разпознаем и открием собствените си негативи и е заблуда, че партиите могат да я променят. Вместо да се променяме искаме да я променим и я лишаваме от Божествената и "същност". Правим се на добри, гласуваме или не гласуваме и очакваме някой да ни оправи, вместо да се оправим сами. Нищо не се променя, докато не се променим! Животът се променя като ни променя, а егото ни внушава, че Го променяме! Проблем е, че не ценим човека - Душата му, Любов, а ценим удоволствието получено чрез него и мислим, че го обичаме... и се разочароваме при липса на удоволствие. Имаме възможността да осъзнаем, че сме създадени като Творения, проявяващи Любовта на Отеца, проявявайки се, изчиствайки Душите си! https://divensvet.wixsite.com/diven/sintez-1