Всичко е проявата на Божествеността, която ни откликва на "мисленето" ни и ни предоставя възможността и да го изживеем в реалност, за да се осъзнаем взаимно ... И ако не осъзнаем, че така се проявява Божествеността, то това е защото егото придава на този процес значимост и си приписва заслуги, като че ли то създава тази реалност...
Затова ние търсим себе си!
Егото ни се оформя от негативното ни отношение към Божествеността от предишни животи и е избор, задействащ процеса карма-съдба, чрез който да го изживеем и сами да се "поправим"…
Да търсим себе си, предизвиква проявата на тези негативи, за да не се подтиснат от външни обстоятелства, а да се проявят, за да се изживеят и осъзнаят.
Тук се появява проблем.
Невежеството ни за Божествеността издига на пиедестал егото ни и се ограничаваме в "това сме ние" и че ние създаваме реалности…
Но, Всичко е проявата на Божествеността, която ни откликва на "мисленето" ни и ни предоставя възможността и да го изживеем в реалност, за да се осъзнаем взаимно!
Ние само проявяваме Божествеността и чрез нас Тя оживява и ние Взаимно сме Живи!
Живота е реалност, огледало в което можем да се огледаме и в зависимост от осъзнатостта на Божествеността, да видим и да отстраним заблудите си.
Егото скрива това огледало и демонстрира реалност в която то е себе си, оформя се като индивидуалност и дава усещане за удоволствие, че си прав.
Това противоречи на Живота и затова се появява чувство на незадоволеност и жажда за правота водеща до агресия…"Трупане" на блясък и разкош… и празнота от липса на смисъл.
Неудовлетвореност…
Божествеността кротко очаква да се променим и ни изпраща, чрез канала Дух-Душа, послания за истинската ни същност.
Облъчва ни с изобилието си от Любов, създава негативни ситуации в които да се разпознаем…
Събира ни в семейство, за да изживеем опростено всичко това в този умален модел на Живота, но вместо това ние се развеждаме…
Бягаме от негативните ситуации…
Докога?
Егото ползвайки ума ни убеждава да се откажем от ума и да се вслушаме в сърцето!
Кръвоносната система обслужва целият ни организъм, но се управлява от мозъка чрез нервната с-ма...
Когато егото ни е право, в нас се появява чувство на доволство... Ние се "разширяваме" и сърцето минава в по-лек режим на работа и ние възприемаме това удоволствие - "истинност"!
Когато изживяваме радост от осъзната Божественост, ефекта е същият... Когато изпитаме мъка, страх... ние се "свиваме" и сърцето минава в авариен режим...
Да си прав или радостен е временно явление, както и глътка алкохол, една цигара, един бонбон...
"Разширяваме" се..., но следва "свиване"...
Осъзнаем ли това, излизаме от влиянието на временните стимулатори, а ако не, се пристрастяваме и ставаме роби!
Усетете парадокса: егото ползвайки ума ни убеждава да се откажем от ума и да се вслушаме в сърцето!
Любов и Светлина

Дотук- нищо доказуемо, само брътвежи на кило.

Благодаря за стойностният анализ, макар и без факти и малограмажно си много ясен. Не ти харесва... Но защо? А толкоз книги прочетох... за да го напиша това, пък се вслушвах и в Душата си, а ти ме срина. Егото ми плаче...