Осъзнаем ли Животът сме в Любовта Му!
Осъзнаем ли Любовта Му сме в Живота!
Не ги ли осъзнаем, не сме в Живота, но сме в Животът и имаме възможността, изживявайки се, да Ги осъзнаем…
Смисъла на Живота е да излезем от заблудите си за Животът, дефинирани от нашето невежество за Него, формиращо и невежа, но значима индивидуалност - ЕГО…
Живота проява Животът. Животът е мисловен – Съзнание съзнаващо себе си, но в себе си, Бог-Отец!
Лишено от проява, създава форма, за да се прояви и изживее, оглеждайки се, Бог син!
Любовта и Светлината правят това и Живота ОЖИВЯВА! Мисъл-форма, умираща Дуалност в Единение - ВечноТо…
Съществуват коригиращи принципи, за отстраняване на "грешките", Еволюция…
Къде и какво е нашето участие?
Чрез нас Вечното изживява чувства и емоции!
Ние, също и взаимно сме Живи…
Нашето невежество ни позиционира… и го изживяваме… преминавайки през заблудите си, субективни истини…
Като човешки същества можем сами да отстраним, избрани от нас грешки, посредством процеса карма-съдба, като ги залага в Егото като индивидуалност и ни осигурява и съответна среда, реалност…
Осигурява ни и постоянна връзка със Себе си, чрез канала Дух-Душа, за да ни насочва в правилното за Него развитие, Светият Дух!
Бог Отец, Бог Син и Светият Дух!
Триединство, ОЖИВЯВАЩО Дуалността в Една Съвършена проява Живот!
Душата знае, но не може… Бог Отец
Тялото може, но не знае… Бог Син
Умът еволюирайки се вслушва в Душата и подсъзнателно знае и съзнателно може… Светият Дух.
Умът не мисли, той улавя мисли, но в зависимост от осъзнатостта ни, а тя се определя от процеса вяра-знание, водещ ни до възможност да осъзнаваме.
Вярата ни подтиква към знание, а то пък оформя вярата…
Правилното знание идва от Душата, но егото пречи на умът да я чуе, за да не загуби значимостта и да се обезсмисли, а ние да осмислим човешкото си съществуване.
Ние обезсмисляме Живота си вярвайки на егото си!
Но все пак, на подсъзнателно ниво прониква Истина и тя ни подтиква към желание за промяна.
Външната среда (съдба) ни поднася съответната его реалност, за да се огледаме в нея, да разпознаем грешките, изживявайки ги…
Има ли смисъл да виним съдбата, другите лоши, като това сме ние?
"Каквото повикало се и обадило".
Осъзнавайки Съвършенството на ВечноТо, да благодарим за всичко случващо се с нас и да се позиционираме в Живота, Тук и Сега…
Време-пространство, идеализъм-материализъм, мисъл-форма, вълна-частица, идея-практика, видимо-невидимо, вяра-знание… описания на Дуалността, проявяващи се под формата на Живот!
По отделно са истини, но заедно са ИСТИНА, стига да ги осъзнаем и проявим…

За повече подробности в книгата на сайта ми: https://divensvet.wixsite.com/diven/knigata

Любов и Светлина