Човек има инстинкт за оцеляване…

В екстрени ситуации ни идват незнайни сили и ние се справяме…

Изглежда "нещо" ни пази, чрез активиране на способности…

Тогава какво пази егото ни?

Пази своята индивидуалност: Аз съм прав!

Мозъка ни обработва Информация (мисловна дейност) идваща от вън:

- чрез канала Дух-Душа, връзка със Същността ни, се проявява висшето ни съзнание като интуиция, подсъзнание … Формира вяра!

- чрез сетивата ни вградени в тялото ние чувстваме въздействието на заобикалящата ни среда и взаимодействаме с нея …

Формираме и знания за Животът,  в който се проявяваме проявявайки се…

Тялото може, но не знае…

Душата знае, но не може…

Умът, еволюирайки се вслушва в Душата и ние подсъзнателно знаем и съзнателно можем и ние сме в Едно с Животът и взаимно сме Живи и Го осъзнаваме!

Животът откликва на мисловната ни дейност, за да я изживеем чувствено-емоционално, като създава природна реалност за да се проявим.

Когато се спре Информацията идваща от Същността ни, мозъка обработва само информацията идваща от сетивата ни и се нарушава функционалността на Животът. Формираме едностранчиви знания за Него и се проявяваме, проявявайки нисшето си ограничено съзнание. То пречи на умът ни да чуе Душата и ние не осъзнаваме Животът и натрупваме негативи, които Му пречат да еволюира…, пречат и на нас. Затъваме в сигурното еднообразие на вече проявена и остаряла информация…

Ето защо съществува процес карма-съдба, който чрез прераждането ни позволява сами да се изчистим от нея и да отворим канала Дух-Душа…, интуицията си и подсъзнателно да формираме вяра и да възстановим връзката си със Същността…

Как и кой пренася тази негативна остаряла информация?

При смърт, чрез Душата, информацията съхранена в Нея оцелява! Полезната за Животът, за да Го "подхрани", а от неполезната (негативното ни отношение към Животът в предишни животи) формира индивидуалност - его и изживявайки я можем да се осъзнаем и да се "само почистим"… Това е и същността на процеса карма-съдба.

Животът ни откликва приоритетно на "мисловната дейност на егото" и ние я изживяваме чувствено-емоционално, като създава и его реалност за да го изживеем, но ние се вживяваме и чрез монолога си: Аз съм прав, създава бляскава борбена индивидуалност, защитаваща правотата, но своята…

Стига се и до парадокса, егото, използвайки умът, да го отрича и се отдаваме радостни на емоционалните си изживявания чрез повишена консумация на удоволствия…

Проблема е в разминаването на реалностите: природна реалност и его реалността! 

Защо е така?

Душата, тя е дуална и "сенчестата" и страна е егото и когато го изживеем, осъзнавайки го, ние излизаме от процеса карма-съдба и Душата, пречистена преминава в други измерения...

Това е и смисъла на Животът, да Я изчистим сами, изживявайки сенките си...

Какво печелим ние?

Няма печалба!

Има чувствено-емоционално изживявания и подкрепяйки Душата, се докосваме и до Любовта…

Има красота и Любов!

Другото го получаваме от егото...

Да бъдете себе, за да изживеем егото си... и осъзнавайки го, да спрем цикъла си от прераждания...

Всяко нещо се развива и егото също, но то пуска корени и започва да пречи и аз обяснявам именно това...

Какавидата узрява в пашкула ... и излита!

Човечеството е узряло, но не излита и още е в пашкула, затвора на егото!

То вече не създава, а защитава стари разбирания и затова е право и мрази еволюцията...

Използва умът и обяснява умно как да се откажем от него и да се отдаден на емоциите си...

Да чувстваме чрез сърцето си! Но то е тялото ни, потопено в его реалност и ще снема съответната информация, за да я изживеем чувствено-емоционално и няма директна връзка с Душата.

Егото става господар на себе си и понеже му е скучно, започва да властва над другите...

Огледайте се и кажете, освен изява на егото, борба за пари и власт, има ли друго преобладаващо влияние?

Единственото нещо което еволюира е Умът ни, а от там и тялото ни…

Осъзнаем ли как егото от полезно става вредно, променяме честотната си характеристика  и влизаме в резонанс с Любовта!

Любов и Светлина

ДиВен