Травмите от детството са в следствие на съдбата,

за да се изживеят грешките от предишни животи,

които се съхраняват в Душата

и Я обременяват

и Тя не може да се извисява

и затова идваме с его което ги съдържа,

и се възбужда от "себеподобно" такова...

Ето защо егото е "сетиво" на Душата,

разпознаващо негативите ни в "себеподобните",

поканени от съдбата,

за да се разпознаем в тях и да изживеем и благодарим,

но вместо това ако се вживеем в правота си,

се пораждат борби и страдание...

и Душата ни страда😰

И нещо важно:

Когато осъзнах " егото е "сетиво" болките в кръста утихнаха🥰

Усетих го като прелом в мен...

Сега преосмислям старите текстове...

Любов и Светлина