Винаги сме на някакви крайни позиции: мъж-жена, учен-вярващ, простак-интелигент. И всичкото това, за да се проявим като личности, губейки представата за Цялото. Вечното, за да е живо, трябва да бъде – в движение, а за да съхрани целостта си – в покой! Странна проява на противоположности? Как да отстраним противоречията: движение – покой, вълна – частица, душа – ген…, за да сме в хармония с Цялото! Можем ли да превърнем границата между двата свята в зона?  Зона, в която противоположностите се проявяват;  Зона, в която те се преобразуват;  Зона, в която се проява тяхната същност;  Зона, в която ние влизаме във взаимоотношения с тях;  Зона, в която можем да ги осъзнаем… Всъщност ние сме винаги в нея. Лутаме се без път и посока някъде там, в морето на "безпокойство", наречено Живот – реалност. Цитат от книгата стр.30: https://divensvet.wixsite.com/diven/knigata