Мозъка обработва информацията идваща от тяло - Душа, съзнание – подсъзнание, вътрешна реалност – външна…, тоест извършва умствена дейност, УМ!
Той не се нуждае от сън и е в режим на работа и е "гладен" за информация и не можем да го спрем, защото е източник на нашата жизненост…
При раждането си, ние идваме с "вградена" информация съдържаща се в ДНК - Душа, отразяваща нивото ни на развитие от предишни животи и се формира честотната ни характеристика и съобразно нея, резонирайки попадаме винаги в подходяща външна среда, която Животът създава, за изживеем тази информацията реално, а не да си живеем живота!
При обработка на информацията, мозъка приоритетно започва от ниската честота, за да я изживеем и изчиствайки се, да стигнем до високочестотната, придавайки смисъл на Живота, осъзнавайки Животът.
Растейки, придобиваме и външна информация, мозъка я "сумира" с информацията от канала Дух-Душа и приоритетно изживяваме неосъзнато, първо нискочестотната…
Забележете, няма личност, а приоритетно изживяване, което можем да осъзнаем или неосъзнато да живеем!
Излиза, че мозъка функционира, проявявайки ни, като безлична форма на Живот!
За мозъка няма правилно и неправилно, но този който го ползва, ще определя това.
За това и не можем да си отговорим на въпроса: Какво сме ние?
Ние сме безлична мозъчна дейност, проявяваща се директно като Творения, проявяващи Животът и взаимно сме Живи!
Душата, връзката ни със Създателят, чрез Духа, за да се надграждаме, съдържа и информация за негативното ни отношение към Животът, която в този си Живот да проявим, изживеем и евентуално да осъзнаем… и изчистени "узрялата" Душа да се върне у Дома, изоставяйки вече ненужното тяло.
От това негативно съдържание се оформя личностната ни характеристика и се задейства процеса карма-съдба, проявяващ се чрез егото ни, използвайки мозъка при проявата си. Запечатва се и в ДНК-то и оказва влияние при формиране особеностите на телата ни…
Егото, заради него сме тук на Земята… Да го изживеем, а не да го изявим!
То, проявявайки се, "открадва" реалност от реалността на Животът и вместо да изживеем заблудите му, демонстрираме значимостта му и се борим за превъзходство и творим его реалността му, матрицата, от която се чудим как да излезем…
Проблема ни е, че мозъчната дейност, приоритетно започва от ниската честота и обръща внимание на егото, подсилвайки устойчивостта на матрицата и не обръща внимание на информацията идваща от Душата, а тя се трупа в подсъзнанието и е хубаво, че понякога "надделява" и ние интуитивно получаваме "напътствията чрез сърцето си"…
Можем ли без его да бъдем личности?
Егото не е егоизъм, не се нуждае и от енергия, то не се нуждае даже и да сме "живи". То иска да е право, макар ние да сме умрели геройски.
То пренебрегва Създателя и смята че създава, а създава, защото Създателя ни дава възможност да изживеем заблудите си чрез него и затова Животът откликва на мислите ни, за да ги изживеем реално чувствено-емоционално и взаимно да сме Живи!
Егото обича, за да е обичано, но има претенции как да е обичано, проявявайки ревност.
Да, то е нашата индивидуалност... На подсъзнателно ниво се срамуваме от него неосъзнато и не си го признаваме, защото сме в неговата реалност, матрицата, която Създателя му е "позволил да създаде", за да проявява значимостта си...
Но Той ни е дал и изход! Мозък и Сърце, за да осъзнаем това и Душа свързваща ни чрез Духа със Себе си.
Дал ни е и Любовта си!
Ние сме в Нея и осъзнаем ли Създателя като Неин Източник, както и същността на егото си... може да влезем в резонанс с Любовта и матрицата да загуби властта си над нас...
Където участва егото има само емоции, а където Душата, чувства и можем да избираме!
"Щом Бог е с мен, кой ще бъде против мен", освен мислите на егото ми!
Ние винаги сме в Любовта на Създателя и съобразно осъзнаването Му, влизаме в резонанс с Нея... През останалото време сме подвластни на егото, а то обича за да е обичано и по фината му манипулация е: Обичай себе си!
"Бъди искрен в словото си", за да те "разпознае" Любовта и резонирайки с Нея, обичаш Всичко, а това е по истинско от: Бъди и Обичай себе си.
Егото е в началото, а Любовта в края и са несъвместими!
Осъзнавайки Създателя резонираме и сме в Любовта Му, обичаме и себе си и партньора, но вече като осъзнати творения, чрез които Той изживява чувствено-емоционално Себе си и взаимно сме Живи.
Съществува процеса карма-съдба, чрез който ние се изчистваме сами от грешното си отношение към Него,
формиращо егото ни... и изчистени Душите ни "зреят"...
Живота прави Всичко за нас, а не с нас. Егото прави всичко за нас и омаловажава Създателя...
Болката е страдание на егото ни… Любовта я лекува!
Без его, не сме личности, но сме Творения, осъзнали Създателя си и сме в Любовта Му…
И може би това е РАЯ!
Любов и Светлина
ДиВен