Дуалността и тя си има своят "ред"! Вдишваш и издишваш и не забелязваш покоят...
Светлината излъчва квант, следва пауза и нов квант и не коментираме паузата...
За да има вътре има вън...
Съзнанието (невидимо) без форма няма проява (видимо)... По отделно всичко се описва по един начин, а заедно е друго...
Умението на човека е да види Цялото, осъзнавайки и ролята на съставящите го... 
Когато се обяснява Дуалността си вътре или вън от нея и обясненията са различни!
Когато осъзнаеш Цялото, Дуалността изчезва в Жизнеността му, но за съжаление тогава се отдаваме на изживяванията си и не търсим обяснение...
Ние сме част от процеса на Живота и се позиционираме в него и го обясняваме... И така, казваме нещо, но не казваме къде сме!
Животът е Съвършен и в Него няма нищо излишно. Неканените мисли в нас са монолог на егото и разкрива нашата вътрешна потребност за признание, но заобиколени от себеподобни, се поражда агресията и една "открадната" его реалност-матрицата, в която има победители и победени!
Така изпадаме в противоречие с Естествената реалност и изпитваме неудовлетвореност и желание за излизане от матрицата, не осъзнаващи причината, бидейки себе си, изявявайки егото си...
Живеем в "открадната" от Естествената реалност, его реалност-матрица, за да изживеем в нея негативната си същност, чрез егото, което я проявява, изявявайки се и изчистени да поживеем и в Естествената...
Забелязвам една особеност при омаловажаването на умът. Лесно използваме дума без конкретно съдържание при конкретни обяснения. Мозъка обработва "многолика" информация и я обобщава на базата на своята дефинираност оформяща ни като личност и по правилно е да се нарече умствена дейност. В този процес всеки може да надделее... но с предимство се ползват изживяването на негативните съставки, за да ги изживеем и изчистени да минем на следващите...
Така се осмисля Животът и живота ни! В този ред на мисли, написаното е плод на осъзнатото чрез умът.
Не натрупваме ли знания, за да осъзнаем?
Каквото и да напишем, проявяваме умствена дейност! Отричаме умът, а той може да осъзнава и да описва изживяното! Егото използва умът за да еволюира в Любов и това съм го "осъзнал" защото съм търсил обяснения и съответно съм влязъл в резонанс с отговора и мога да го описвам Умно...
Дух-Душа е връзката ни "Бога", тоест Духа е "проводника", а Душата слушалката... за да се трансформира Информацията до степен на разбираемост от нас... и я не разбираме, докато не изживеем негативите си, чрез егото си... Любовта "смесва" Дуалността, а Светлината прави това възможно, но това може да се разбере безчувствено Със-знание, докато Го изживяваме... Как идваме с запазена информация от минали животи? В ДНК се записва само физически параметри осигуряващи форма за проявата и...
Убедих се, че всичко е Дуално и когато идеализираме нещо, му отнемаме жизненост... Като част от Цялото, осъзнавайки Го и обяснявайки на себеподобните, ние еволюираме взаимно...
Ние не сме Цялото и се позиционираме в Него, съобразно осъзнатостта си. Да, То не се нуждае от обяснение, особено от нас, Защото се проявява чрез нас и изживява чувства и емоции и това е удивителното:
Взаимно сме ЖИВИ!
Като Съзнание може да е Абсолют, но лишено от проява, може ли да живее в Себе си?
Ако е право, какъв е смисъла му от съществуването Му, като си е Самодостатъчно?
Взаимно сме си полезни... и Вечни!
Любов и Светлина
ДиВен

Това е най- дивния постинг, който съм чела до сега!

Дълбоко се надявам, че написаното от мен тук и сега
е плод на осъзнатото (от прочетеното) от четивото Ви.
А дали съм натрупала знания от прочетеното?
Отговорът ми е: - Да! Или по- точно - осъзнах,
че винаги съм изпитвала жажда да изляза от матрицата
и чрез (литературата) поезията и живопистта
да изразя чувства, мисли и настроения, но не само мои, а и на другояче
мислещите, т.е - на моите литературни герои.

Винаги, когато имам време,
ще идвам (с Ваше позволение),
за да прочитам по един от Вашите умни постинги.

Лека нощ!