Животът е Дуален!

Ние сме активен чувствено-емоционален Негов орган, чрез който изживява Своето ограничение, липса на форма-тяло за проявление.

Той ни  предоставя Цялото си изобилие, Себе си като Съзнание и Естествена реалност, където Той проявява Себе си, материализирайки се, а ние себе си, одухотворявайки се и Взаимно сме Живи, еволюирайки в безкрайността.

Това обяснява нашето Живо присъствие, но осмисляме ли Животът и проявата Му-Живота и нашето участие в Него?

Това е разликата между минералите, растенията, животните и нас. Само ние можем да изпитваме чувства и емоции, и да осъзнаем изживяното!

Ако Го материализираме, без да Го осъзнаваме, изживяваме себе си и Го пренебрегваме и Той не може да изживее Себе си.

Какво става с нас?

Ние трупаме грешки спрямо Него, но пък придобиваме самочувствие от изживяното и не осъзнаваме, че то е чуждо и се възгордяваме, лишавайки се и от одухотворява-нето си и изобилието на Естествената Му реалност и оформяме своя реалност в Нея.

Как мислите, Животът ще търпи ли това?

Не, и Той задейства процеса карма-съдба-прераждане, обратна връзка, предлагаща ни възможност сами да се изчистим от грешките, изживявайки ги, чрез "повторение", докато не се одухотворим…

Не осъзнаването на Животът, поражда величието на егото и его реалността в която сме, матрицата, от която сме недоволни и която сами сме си я създали!

В Животът няма религии, науки, партии, държави, пари…, но егото ги е създало и ние не можем без тях и затъваме в невежеството си за Животът. Държавата не мисли за Животът, а всичко се прави за поддържане на его реалността. Даже и религиите са безсилни, защото само изграждат вяра  и се позиционират в Дуалността в едната крайност, а науките пък в другата, трупайки знания и така не Я осъзнават, а Я отричат взаимно, отричайки се, но парадоксално съществувайки едновременно в Него …

А Животът е безкраен и процеса карма-съдба-прераждане ни "върти в мелницата на Живота", стига егото на някой  да не стигне границата на безумие…

Егото е жизненост в развитие и когато не осъзнава гореказаното, то агресивно защитава правотата си, пренебрегвайки и ограничавайки Жизнеността на Животът.

Така обезсмисляме Животът и Живота си и Той се отказва от нас и ние безсмислено се отказваме от безкрайността, умирайки с правотата на егото си.
Любов и Светлина

За подробности вижте в сайта ми:https://xn----7sbbfjjr3anfltso.com/