Дуалността вълна-частица е проява на светлина и няма отрицание, а проява на двете едновременно!

Тя се проявява в "0" и винаги е "нещо" и затова тя не може да е "нищо" и още, проявата И формира реалности, множество "0" и това е изобилието на Живота.

Имаш -2 и +2 в математиката е резултатът е "0" (аналогия за илюзията на Живота), а в Дуалността е цяла, сияеща проява на 2 и то реална!

Ето защо се казва, че в "0" е всичко…, но  това не е математика.

В проявата потенциалите се нулират в "0" ... и следва ентропия...

Ние не сме дуални и резонирайки се позиционираме в някоя "0" от реалността, или си създаваме такава...

Винаги сме извън нулите, следва миг в тук-сега и ние наново се движим, изпитвайки дисбаланс от "0" към "0" в реалността.

Дисбаланса пък се поражда от нашето невежество за Дуалната същност на Живота и нашето отношение към Него...

Пръкват се различни прояви..., но на его-азът и множество борби за истинност...

В Източният свят егото се "нулира", а в западният се издига на пиедестал.

Защо ли?

Защо гледаме към бляскавият изобилен западен свят и тънем в сивотата на ежедневието?

На запад, тези без его са като нас...

Човек без его, няма пари!

То ни дава и идентичност, но ни пречи да осъзнаем Дуалността, защото ще загуби аргументите си... и ще се обезсмисли!

Човек се проявява като мисъл във форма и не едно от двете, а е и двете!

Ако е мисъл без форма е Духовност, а ако форма бе мисъл е тяло, а ако е и двете е осъзнато Творение!

Като човешки същества поляризираме Дуалността, а като творения, Я проявяваме! Поляризирането И поражда "стихийни" процеси…

Описваме Бог с това което не е Е!

А Той е създал Дуалният свят и е Е и не Е, но не е отрицанието си!

Любовта Го прави Цялостен, а чрез Светлината се проявява, като Живот!

В его реалността всичко се печели и доказва с борби, а в Дуалният свят на Бога е осъзнаване на Любовта!

"Пред фактите и Боговете мълчат"...

Да, чудят се на егото ни и на факта, че не осъзнаваме Любовта и сме я свели до битови взаимоотношения между мъж-жена...

Олиото и оцета са пример за Дуалността. Те са несъвместими, но разклатиш ли ги... се смесват и стават едно, спреш ли пак се разслояват!

Любовта е "нещо като разклащането"...

и

"Всичко е Вибрации... Любов"!

Животът не губи нищо при проявата си и се проявява Живота, а ние сме в Неговото изобилие консумирайки Го като горди човешки същества и не желаем да осъзнаем, че сме Творение!

Ето защо осъзнаването на Дуалността на Живота е важно и за Духовното ни развитие!

Любов и Светлина