За този блог
Гласове: 282
Постинг
18.12.2018 16:08 -
Всичко Е Едно
ВечноТо – Едно Саморазвиващо се Цяло!
За да се прояви (материализира идеите си) е необходима "откликваща" материя от творения (природа), създаващи и самоосъзнаващи същността Му. Проявявайки се в действие, творението се нуждае пък от обновяване (одухотворяване с нови идеи). За да се съхрани Цялото, тези промени протичат "едновременно" – стъпково, на порции (кванти)… и с константна скорост. Проявява се Закона за равновесието! Тоест, Цялото е двукомпонентно! Материята се одухотворява, а духовното се материализира, формирайки естествена реалност: https://divensvet.wixsite.com/diven/prezentacii - Единно поле.
Човека, като творение е и самоосъзнаваща същност, за разлика от другите творения и затова му е даден Умът, част от саморазвиващата му същност - Душа, Дух и тяло. Те формират процеса на мислене, който той – умът, осъзнава и изразява. В началния стадии на развитие, умът се саморазпознава като творящ ум, нежелаещ да осъзнае, че е творение в което той няма участие. Издига човека на пиедестал, придава му идентичност и се вживява в ролята си на творец и създава изкуствена реалност. Вече живеем в такава реалност, подчинена на интересите на илюзорния ни ум - его. Откъсвайки се от естественото си предназначение като творения, създаваме изкуствена реалност – човешка.
Нещастни сме поради усещане на ограничеността на егото (душата ни го подсказва), но не се отказваме от него, защото го разпознаваме като същност, до осъзнаване на горното.
Сами се възпроизвеждаме. Сами си създаваме проблеми и си ги решаваме. Сами се ядосваме отричайки правотата на другите. Сами, упражнявайки правото си на избор, експериментирайки със себе се проявяваме като човеци и говорим, че сме неуспешен експеримент и отказваме да осъзнаем, че сме творение!
Ние неосъзнато страдаме срещайки "неправда" (егото иска само да е право, а дали сме живи, за него е без значение) и това страдание ще ни доведе до осъзнаване на същността му. Страданието разрушава егото - човешката реалност, а рухне ли то ще бъдем свободни!
Време е творението да започне да проявява твореца си.
Любовта е високочестотно поле, съзидателната същност на ВечноТо и ние резонираме с него в зависимост от мисленето ни. Когато сме в резонанс сме щастливи, а когато не, сме нещастни. Пораждат се чувства и емоции. Любовта не ни събира за семейство, за секс. Тя е средство за излизане от влиянието на егото, защото, то създава човешката реалност, която ни отдалечава от Същността ни. Ние изпитваме нейното постоянно въздействие чрез Душата, за да осъзнаем, че преди всичко сме творение - самоосъзнаваща същност от проявената природа на ВечноТо и да започнем да се съобразяваме с този факт. В егото - страданието и Любовта е заложено спасението ни!
Човека, като творение е и самоосъзнаваща същност, за разлика от другите творения и затова му е даден Умът, част от саморазвиващата му същност - Душа, Дух и тяло. Те формират процеса на мислене, който той – умът, осъзнава и изразява. В началния стадии на развитие, умът се саморазпознава като творящ ум, нежелаещ да осъзнае, че е творение в което той няма участие. Издига човека на пиедестал, придава му идентичност и се вживява в ролята си на творец и създава изкуствена реалност. Вече живеем в такава реалност, подчинена на интересите на илюзорния ни ум - его. Откъсвайки се от естественото си предназначение като творения, създаваме изкуствена реалност – човешка.
Нещастни сме поради усещане на ограничеността на егото (душата ни го подсказва), но не се отказваме от него, защото го разпознаваме като същност, до осъзнаване на горното.
Сами се възпроизвеждаме. Сами си създаваме проблеми и си ги решаваме. Сами се ядосваме отричайки правотата на другите. Сами, упражнявайки правото си на избор, експериментирайки със себе се проявяваме като човеци и говорим, че сме неуспешен експеримент и отказваме да осъзнаем, че сме творение!
Ние неосъзнато страдаме срещайки "неправда" (егото иска само да е право, а дали сме живи, за него е без значение) и това страдание ще ни доведе до осъзнаване на същността му. Страданието разрушава егото - човешката реалност, а рухне ли то ще бъдем свободни!
Време е творението да започне да проявява твореца си.
Любовта е високочестотно поле, съзидателната същност на ВечноТо и ние резонираме с него в зависимост от мисленето ни. Когато сме в резонанс сме щастливи, а когато не, сме нещастни. Пораждат се чувства и емоции. Любовта не ни събира за семейство, за секс. Тя е средство за излизане от влиянието на егото, защото, то създава човешката реалност, която ни отдалечава от Същността ни. Ние изпитваме нейното постоянно въздействие чрез Душата, за да осъзнаем, че преди всичко сме творение - самоосъзнаваща същност от проявената природа на ВечноТо и да започнем да се съобразяваме с този факт. В егото - страданието и Любовта е заложено спасението ни!
Да се греши е тъй човешко
ПОВИШАВАНЕ НА ЛИЧНАТА ВИБРАЦИЯ – КАКВО Е...
СИГНАЛНА СИСТЕМА НА ОРГАНИЗМА И ТЯЛОТО
ПОВИШАВАНЕ НА ЛИЧНАТА ВИБРАЦИЯ – КАКВО Е...
СИГНАЛНА СИСТЕМА НА ОРГАНИЗМА И ТЯЛОТО
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Блогрол
1. Любим линк