Религията общува с Бог (Информация, Съзнание, Разум, Абсолют, Континуум, Първопричина... )! Не Го разбира, но вярва… и Му придава качества удобни за нейните интереси…

Науката  открива проявата на Бог! Знае, но не Го разпознава… защото няма как да си докаже невидимото…

А всички живеем по средата, проявявайки Го в спорове породени от егото ни, проявявайки ни като индивидуалност, пречещо ни да открием и Любовта, създаваща Живота!

Егото е "началото" на един процес, а Любовта е "краят"! Процеса е безкраен... и ние сме в него...

Вселената е разумна форма за проявява..., човека, също. Затова не сме ум, тяло, душа, дух..., а сме всичко...

Ние не мислим, а изживяваме "мисленето" на Вселената, самоопределяйки се чрез егото и разтваряйки се в Цялото чрез Любовта!

Живота ни е създал, за да прояви и изживее отделни аспекти от Себе си, чрез нас...

Цялото е Едновременна проява на Двете му противоположни половинки, "обединени" от действието на Любовта и Светлината С² = Е / m!

Не можем да придаваме предимство на половинката от Цялото, лишаваме Го жизненост!

Проблема ни е, че не разбираме, че те са фрагменти от пъзела на Животът и никой не се опитва да види целият пъзел, защото сме се "вкоренили" в собствената си достоверност ограничена от невежеството ни.

Не съзнаваме какво е Животът, но мислим, че го живеем, а изживяваме ограниченията си...

Бих казал:

Всичко е Информация, проявяваща се като "насочена мисъл", пораждаща сила - Енергия и "приемаща" материя - форма за проявата си СІ = Е →m /E →m

Аз не доказвам, а споделям..., за да се огледам... събирам късчета от себе си... ставам себе си... частица от Цялото – Вечното!